Megy's Site

Когато Клер Лопринци дойде за първи път в България преди 1 година, за да разкаже повече за естественото (да не се бърка с „вагинално”!!) раждане и как тя помага на този процес без рискове в домашни условия, у нас имаше няколко деца родени съзнателно в дома на родителите си и без медицинска помощ, а майките от “Естествено” вече бяха подели кампания за промяна на болничните практики, най-вече чрез информация за бъдещите майки. Тогава домашното раждане все още звучеше като някаква далечна екзотика у нас.

Една година по-късно, нещата доста се развиха. От “Естествено” подготвиха “Петиция за защита правото на естествено раждане”, съгласувана и подкрепена от медицински лица; родиха се още няколко деца у дома, а желаещите да родят естествено и активно в болница или у дома се увеличиха лавинообразно. Сега вече и някои акушерки и лекари се замислиха за тази нова възможност.

Все още остава правната нерагламентираност на планираното асистирано домашно раждане, както и заработването на акушерския модел на грижа за бременните и родилките, но тава не са непреодолими проблеми пред желаещите.

Тази година плановете бяха по-амбициозни: освен в София, където вече има много информация и възможности, Клер направи семинари за майки и медицински лица в Търново и Варна. Аз присъствах на всички събития в ролята на преводач и съм безкрайно щастлива, че имах възможността да прекарам повече време с тази невероятна жена, да почерпя от нейните знания и опит.

В София семинарът за естествено раждане след секцио беше посветен основно на това как могат да се излекуват емоционалните и физически травми от операцията, както и съвети какво „да” и какво „не” правим при естественото раждане след секцио. Клер препоръча масажиране на белега от секциото с природни масла, докато той омекне и се изглади (същата препоръка даде и за белези от епизиотомия и разкъсвания). На емоционално ниво обаче майката има много повече работа, особено когато секциото е било по спешност и без нейната убеденост в нуждата от него. Клер препоръча да се работи върху разбирането на причините, довели до секциото, приемането им, и концентрирането върху хубавия резултат – детето.

Мая, която роди Яна естествено и активно в дома си след предишно секцио, показа как може да се работи върху емоционалния и физическия белег с ТЕС. За успеха на естественото раждане след секцио, освен освобождаването от емоционалната травма, Клер посъветва да се отдели голямо внимание на храненето и движенията по време на бременността, а в процеса на раждането в никакъв случай да не се прилагат медикаменти за управлението му и в никакъв случай да не се напъва волево във втора фаза.

За медикаментите е известно, че крият риск от руптура на матката дори, и за жени без операция, а дирижираното напъване води до по-голямо натоварване на майката и бебето.

Независимо дали жената е имала секцио или не, Клер не се умори да подчертава колко изключително важно е доброто хранене на майката и подходящата двигателна активност.

Плодовете не трябва да присъстват в повече от една порция за деня, заради високото съдържание на захари; менюто трябва да съдържа много тъмнозелени листни зеленчуци (за калций и желязо), само пълнозърнести храни, минимални количества мляко и млечни продукти; риба, пилешко, яйца, по възможност предимно органична храна. Сладкишите и сладоледът са табу заради захарта, която води до по-големи бебета и евентуално по-трудно раждане.  И все пак, ако майката не може да се откаже от тях, Клер съветва да се отдаде на изкушението веднъж седмично, с удоволствие и без скрупули, но непрекъснато да намалява количеството, като към края на бременността вече да може спокойно и без това (като си помисли човек 40 седмици са достатъчно дълго време за плавен отказ J).

Аз като заклет вегетарианец не можах да приема идеята за месо и яйца, знаейки, че и без тях може да се изкара здрава бременност и да се роди безпроблемно здраво дете, но доброто хранене на всеки човек си е негова лична грижа.

Поддържането на добра физическа форма е другият ключов фактор – според Клер, бременната жена трябва да ходи пеша поне по миля на ден (1,5 км), а би било много добре да се занимава и с йога, предвид ползите от тази практика не само за тялото, но и за съзнанието. Ако майката е свикнала да бъде активна – да се разхожда редовно в планината, да плува, да язди кон, или да гребе в лодка, Клер не вижда основания тези дейности да бъдат ограничавани. Единственият й съвет в тази посока беше майката да не поема необичайни за нея физически натоварвания именно през бременността. Т.е. ако не е правила всяка седмица няколкочасови преходи в планината, най-добре е да се въздържа от такива именно когато е бременна. Но ако това е обичайно за нея, може да продължи спокойно да го прави.  
 
Официално процентът на секцио в България вече е 40%, но неофициално и майки, и медицински лица споделят, че е близо до 50%. Клер беше потресена да чуе всички причини, поради които у нас се прави планово и спешно секцио. И обори всички от тях до една. Дори предложи да се съберат в книжка със заглавието „101 причини за секцио в България” (в името на абсурда, разбира се). Според нея неблагоприятното предлежание на бебето е само резултат от страховете на майката и съответно може да се поработи, за да се оправят нещата, а седалищните бебета понякога са така разположени заради физиологични особености на матката и това за тях е най-добрата поза и в никакъв случай не е индикация за секцио. За гениталния херпес също потвърди, че не е причина за секцио. Разбира се, когато не е имало предварителна работа с майката за елиминирането на безспорните показания за секцио (напречно бебе, плацента превиа), при започването на раждането вече няма други опции. Но Клер работи именно за превенцията, и досега успява на 100%. Едва ли може да бъде само късмет... 
 
Семинарът за дули доказа, че естественото раждане е интересна тема за все повече майки. На него присъстваха предимно майки с поне 1 дете и акушерки. При положение, че правната рамка у нас все още не регламентира акушерския модел на грижа, но  позволява присъствието на бащата или други близки на майката по време на раждането, подкрепата оказвана от дула или акушерка, която влиза в тази роля, може да бъде от огромно значение за майката.

Клер разказа как тя работи с бъдещите майки, за да ги подготви за раждането и как ги подкрепя емоционално, когато настъпи моментът. Пренаталната грижа включва посещения на всеки 3, по-късно на всеки 2 и накрая всяка седмица. По време на посещенията Клер прави масаж на цялото тяло на майката, говорят за евентуалните й притеснения, храненето, движението, Клер помага на майката да определи как е разположено бебето, слуша пулса му с ухо на корема. Така тя изгражда една дълбока връзка не само с майката, но и с бебето и  по време на раждането вече знае какво да очаква и от двамата.

Докосването (както при масажа) е много важно послание за човешкото тяло, според Клер. С ръцете си тя отнема болката и я „изхвърля” в земята. Поддържа непрекъснато контакт с очи, за да вдъхва увереност и спокойствие на майката; диша с нея, за да я направлява как да го прави по-пълноценно, когато тялото й е заето с раждането. Познава различни масажни точки (повечето по меридианите в ТКМ) и използва акупресура и масаж, за отнемане на болката и за подпомагане на раждането. И въпреки, че когато човек общува с нея, тя почти не спира да говори и да обяснява, твърди, че по време на раждането е абсолютно тиха и незабележима, намесва са само когато и където има нужда. Факторът време не съществува в нейната работа или по-точно съществува с цялото уважение към него. Никога не пришпорва едно раждане, не определя лимити. Води се изцяло по майката и бебето. Твърди, че бебето най-добре знае кога да се роди и ще си избере датата, но майката може да избере часа, т.е. кога през денонощието да се роди детето. 

Този семинар беше само едно въведение, а всяка жена, желаеща да бъде дула, ще трябва сама да намери литература и курсове за обучението си. Аз съм безкрайно благодарна на една дула с нетрадиционни разбирания за човешкото съществуване, чиято книга ми помогна много да се подготвя за безболезнено раждане; както и на Клер, която ми даде простичък съвет, когато все пак се появи някаква болка. Така, въпреки че беше дълго, раждането беше безболезнено. Е, не е като да не правиш нищо – тялото работи усилено, но няма нищо общо с болката. Клер също не се умори да повтаря, че раждането не е непременно болезнено изживяване, а напротив едно много силно, чувствено и буквално оргазмено преживяване. Според нея ние сами избираме дали да ни боли, като плащаме дан на трудностите и болките на нашите майки и баби. Но ако искаме да имаме хубаво раждане, трябва да се отърсим от тях, защото не сме длъжни да носим и пренасяме чуждата болка.
 
Срещата с медицински лица в София беше по-слабо посетена от миналата година, но пък беше неимоверно по-ползотворна. Определям я като такава, тъй като и двете присъстващи акушерки искаха да асистират домашни раждания, а едната каза, че ще започне да го прави в населеното място, където работи J Дотук с моите хубави очаквания, че до края на годината ще има асистирани домашни раждания в БГ! Ще има и много преди края на годината! J 

Бяха обсъждани и други възможности, предвид празнотите в законодателството – например, акушерката да подготвя бременната жена и да се грижи за нея през бременността, да дойде в дома й, когато раждането започне, за да я подкрепи и да направи така, че да пристигнат в болницата точно в последния възможен момент, за да няма време там за никакви вмешателства, и да остане с майката в болницата в качеството на близка на майката, която да я подкрепя като дула. Възможности, според мен, има и много други, стига човек да има желание – граници няма J

За бъдещите майки винаги е удоволствие да прекарат един ден с Клер, както това стана в онази хубава къща в Бояна. Тя им вдъхва спокойствие и увереност, помага им да се справят със страховете си, но може би най-важното – учи ги как да общуват с бебета си, как да им говорят ежедневно, как да определят на кой етап от бременността са и как е разположено бебето им, как татковците да слушат пулса му.

За самото раждане съветите й са за максимално спокойна обстановка, много топлина в стаята и топли компреси по тялото на майката – в областта на сакралната кост, по тазовите кости и под корема, върху пубисната кост. Топлината помага на мускулите и сухожилията да се отпуснат, тазът да се отвори и майката да пропусне бебето през тялото си.

Никакво бързане, никакви медикаменти, никакво бъркане с ръка (Клер познава външните признаци и няма нужда да проверява разкритието с ръка, освен ако майката не го пожелае) или инструменти. Пълна свобода на движение, вода и храна на поискване. Особено във втора фаза, когато майката няма как да пие много, Клер предлага по глътка вода на всяка пауза между контракциите. Основната грижа на този етап е да няма разкъсвания. За да ги предотврати в никакъв случай не казва на майките да напъват, а просто да издишат бебето, като им помага, дишайки заедно с тях, да установят плавен ритъм и да отпуснат мускулите на перинеума като вокализират издишването.
Другото, което прави, са топли компреси, които плътно покриват перинеума. Топлината помага на тъканите да се отпуснат и кръвоснабдят, като така стават по-еластични. Показа много снимки от раждания, на които е присъствала, и никъде нямаше кръв. „А защо да има?” беше учуденият й въпрос на коментарите. Когато няма разкъсвания и кръвоизливи, няма откъде да дойде тази кръв. Дали само компресите и спокойствието на раждането у дома спомагат за липсата на кръв?!? При разговора с акушерки и лекари от района на В. Търново, разбрах, че има и други фактори и похвати, които традиционните акушерки използват, но за тях ще стане дума малко по-надолу.

След раждането на бебето, което най-често се поема от таткото, то веднага попада на гърдите на майка си. Това стимулира свързването между майката и бебето, кърменето и поемането от бебето на изключително ценната коластра, и не на последно място помага за отделянето на плацентата. Клер не масажира корема на майката и не тегли плацента – оставя я сама да си излезе - когато, тогава.

За бъдещите майки Клер направи и демонстрация на масаж за бебета (от масажа се възползва едномесечния Георги на Галя, а снимките са на Боряна).

Често си мисля колко прекрасно може да бъде времето на бременността и раждането, както и първите седмици с малкото бебе, когато имаме грижата и подкрепата на човек като Клер. И колко евтино и достъпно би било, без машини и апарати, които освен да всяват страх, друго не правят, без висене по поликлиники и болници, без загрижените лекарски погледи, целящи предимно да повдигнат авторитета на притежателя им, отколкото да помогнат на бъдещата майка. И най-вече, без цялото безумие на така нареченото „естествено раждане” в българските болници!!

За мен най-интересна и впечатляваща от всички срещи беше тази в Търново. Тони (акушерка), която организираше срещата там, ме беше предупредила няколко пъти, че не иска да се говори за домашно раждане, понеже тази опция не е реална за района. Оказа се дори, че в местната болница не позволяват присъствие на бащата или друг близък!!

Много се притеснявах как Клер ще се въздържи да говори за домашното раждане и изобщо как ще минат нещата там, защото поради липса на време, семинарът беше разчетен за 4 часа, едновременно за бъдещи родители и медицински лица.

Но Господ си знае работата J Клер предложи просто да започнем, като помоли всеки да каже какво очаква от този семинар и в зависимост от очакванията, да прецени какво да говори. Щях да падна от стола, когато първата жена, която взе думата, за да се представи, каза: „Аз съм акушер-гинеколог и съм тук, за да науча повече за домашното раждане”; до нея пък седеше акушерката, с която работят заедно и съответно беше дошла за същото. Изведнъж се оказа, че от цялата зала много малко хора не се интересуват от домашното раждане. Имаше бременни двойки, които искаха домашно раждане и акушерки, които искаха да работят по домовете!

Тези акушерки бяха с по 35 години опит и разказаха за времето в началото на кариерата им, когато са проследявали цялата бременност на жената, ходили са на посещения в дома й, познавали са семейството й и са знаели, разбира се, какво да очакват при раждането и как да помогнат. Хубавото беше, че имаше и съвсем млади акушерки, които още се обучаваха.

След общото представяне на нейния модел на работа и малко статистики за болничната действителност в САЩ, Клер помоли акушерките да не обсъждат патологии и проблеми в присъствието на бременните жени, а да изчакат и да направят една професионална дискусия след приключването на работата с бременните.

Отново демонстрира на живо как се определя етапа на бременността, позицията на бебето, как се слуша пулса с просто ухо и за разлика от София, където има доста повече информация и тези неща не са толкова нови, в Търново майките и татковците бяха просто във възторг от това, което виждаха и чуваха, и най-вече от простотата и естествеността на тези методи.

Някои от акушерките, които наблюдаваха, коментираха, че знаят тези методи, и дори са по-добри от Клер в тях, но не отговориха на въпроса, защо не ги използват. Други пък споделиха, че бременните жени много се притесняват и абсолютно не позволяват да им пипат корема. И тук беше ключът – споделиха, че никога не питат и не искат позволението на бременната жена да палпират корема й. Е, каква друга реакция от бъдещата майка да очакват?! Клер подхожда с изключително уважение, както към майката, така и към бебето, винаги иска позволение преди да ги докосне. Само този подход показва на майката, че може да се довери на Клер и за много други неща, защото усеща уважението към себе си и детето си.    

Нямахме време да пуснем презентацията за медицински лица, която правеше пълен преглед на медикаментите, уредите и апаратурата, както и стандартните болнични практики, и как тези неща вредят на майката, бебето и целия процес, затова избрахме да направим една свободна дискусия за често срещани проблеми и отреагирането им при домашни условия.

Първият въпрос беше за кървенето при майката. Клер посочи 3 основни причини за това – медикаментите, епизиотомия и разкъсвания, студът. За окситоцина и индуциращите медикаменти е известно, че могат до доведат до силна кръвозагуба, но Клер сподели, че и епидуралните упойки водят до силно кървене, тъй като предизвикват раздуване на тъканите на перинеума, вероятността за разкъсване нараства, а всяко разкъсване или разрез води до повече кръвозагуба.

Традиционните акушерки никога не използват медикаменти и така отпада първата причина за кървене при домашно раждане. Разкъсванията са също голяма рядкост, когато майката не напъва, а „издишва” бебето, не е принудена да ражда по гръб и  се прилагат топли компреси на перинеума. Епизотомия пък никога не се прави, не се използват инструменти ако се налага подпомагане на раждането на бебето.

Дори да има нужда от помощ, при завъртането на бебето и преминаването под пубисната кост, Клер е много внимателна и само подпомага активното усилие на бебето, без да наранява майката. Твърди, че при този подход най-лошото, което може да се случи, е да се счупи ръчичката на бебето, но костите бързо зарастват, за разлика от трайните увреждания на нервните влакна, които се получават, когато бебето се дърпа за ръката.

И така, остава само студът като фактор за кървенето у дома. Затова Клер е много предпазлива, дори знаейки, че само 10% от жените биха реагирали с кървене на студа, за нея това е прекалено много; тя цели 100% сигурност и затова стаята, където се ражда е много топла, непрекъснато се поставят топли компреси, течностите и храната, които майката поема са поне със стайна температура, и дори вратите и прозорците са затворени, за да не става течение и да не влиза студ.

Ако Клер прецени, че майката има нужда от повече топлина й предлага чай от канела. По време на раждането майката губи много топлина и затова е важно около нея да няма студ. Бебето е топло, плацентата е топла и дори околоплодните води са топли (въпреки че водата като елемент в ТКМ се смята за студена). Затова е изключително важно да се запази топлината на майката за предотвратяването на кървене. Студът е и основната причина Клер да не асистира раждания във вода. Твърди, че при излизането на майката от басейна/ваната неминуемо се получава усещане за студ, а това е особено нежелано след раждането на бебето. Другите причини са недостатъчната хигиена – майките влизат и излизат от водата по няколко пъти, разхождат се, често има и изпражнения; и невъзможността Клер да следи за признаци на евентуални проблеми с бебето или майката. Според Клер основната причина за предпочитането на раждането във вода е справянето с болката и по-малкото медицински интервенции. У дома обаче, Клер използва много други методи с голяма ефективност за премахването на болката, а интервенции така или иначе няма.

Последната възможна причина за кървене е ако майката е анемична, въпреки че Клер насърчава майките да се хранят рационално през бременността, за да избегнат проблеми като анемия, диабет и отглеждането на големи бебета. Ако има такива подозрения, Клер дава на майката билкови препарати от ТКМ, но никога не й казва, че цели с тях да предотврати кървене, тъй като за нея е важно да не сугестира майката за възможни проблеми.

И накрая, Клер не масажира корема на майката и не дърпа плацентата, пъпната връв се прерязва едва след като излезе плацентата. На въпроса какво прави при атонична матка, Клер отговори, че много рядко е виждала такова състояние у дома и за него също има традиционни методи – редуването на топли и студени компреси върху корема на майката през определени интервали от време, както и препарати от ТКМ. Като цяло обаче всички усилия на традиционната акушерка са насочени не към решаване на проблеми, а към тяхната превенция. Така дори и да възникнат някакви проблеми, те не са съвсем неочаквани, нито в степента, в която биха се случили в болницата и Клер е подготвена да отреагира.

Интересно беше споделеното за редките случаи на разкъсвания. Тъй като не са големи, тя или ги оставя да зараснат сами (майката е в покой, има кой да се грижи за нея и бебето), или използва водорасли за суши (мисля че се казват “нори”), с парче от които покрива изцяло разкъсаното място, като с лепенка. Прави това само ако жената има достатъчно „месо” по себе си, за да държи „лепенката” на място. При много слаби жени предпочита да зашие.  

Ненасилствено родените бебета също рядко изпитват проблеми. Омотаната пъпна връв Клер не счита за проблем, тъй като се случва достатъчно често и рядко представлява препятствие при раждането, освен, ако детето не се избутва насила или майката не напъва волево. При естествения процес на раждането детето има време да се намести и премине през тялото на майката и да се „промуши през примката” на пъпната връв. Големите бебета също не счита за проблем – на тях просто им трябва повече време, за да се родят и тя търпеливо ги изчаква, подкрепяйки майката.

Клер не аспирира бебета. Казва, че е нормално след като са преминали през родилния канал, в дробовете им все още да има около 15% амниотична течност, която лесно излиза когато бебето се постави настрани или по корем върху корема на майката, с глава сочеща пубиса на майката.

След това бебето веднага получава възможност да суче. Наблюденията на Клер са, че повечето бебета ще прекарат около 3 часа на гърдите на майките си веднага след раждането и почти непрекъснато ще сучат. Според нея това е и основната причина, както и неразделянето на майката и бебето, да не се наблюдава спад в теглото на родените у дома бебета. (Не знам дали това е причината, но моето дете също не спадна на тегло или поне взетото бебешко кантарче не го отчете).

Клер твърди, че бременността рядко е 40 седмици, считано от датата на последния цикъл; според нея това е средностатистическа величина, без стойност за всеки конкретен случай. Има семейства, които имат тенденция да раждат в 41-вата или 42-рата седмица и други, с тенденция за 38-та. Има и индивидуални особености на всяка жена и дори на конкретните обстоятелства, когато жената е забременяла. Затова Клер не приема индуцирането на раждането и го смята за грубо неуважение към избора на детето кога да се роди.